BG Мото маршрути 2015г.

Docenta · Юни 19, 2015, 01:34:42 PM

Здравейте колеги.
Като всеки новобранец- ентусиаст и аз се чудя къде да се похваля, колко съм карал и от къде съм минал.

Ще се радвам ако Ви бъда полезен с идеи за каране, и най-вече за състоянието на настилката, трафика и особеностите по пътя.
Надявам се маршрутите да ви харесат.

п.п. Заедно с моята мацка пътуваме с Yamaha V Star 650 Classic, бавно по завоите и лежерно по правите.

Docenta · Юни 19, 2015, 01:40:55 PM

Първата за тази година разходка беше на 12.04.2015г. по маршрут :
София-Нови Хан-Вакарел-Средищна-Поибрене-Панагюрище-Копривщица-Пирдоп-Долни Богров-София

София-Нови Хан е скука, закърпени дупки и нищо за гледане. Бензиностанция има на входа на града. Нови Хан-Вакарел вече настройва за каране откъм природа и завои, макар че асфалта не предразполага за такова, има доста неравности. Бензиностанция има на разклона за магистралата преди да се влезе във Вакарел.От центъра се завива на ляво за Средищна. Тук вече може да се кара прилично.

На излизане от Вакарел

Хубави гледки, минимален трафик, приятни завои, сравнително равна настилка без много кръпки, въпреки това има и изненади на места. В началото на Средищна гледайте ръждивите табели или GPSа, главния път ви забива в селото, трябва да се отклоните на ляво за да минете по ,,околовръстното". След селото започва един неприятен участък с много пясък и дупки, но не е много дълъг. Минете ли го започва едно голяяямо спускане до Поибрене – мотора цъка на тихи а ти икономисваш бензин зяпайки красивите гледки пред и около теб. Настилката е осеяна с кръпки, но поне дупки не забелязах.

На влизане в Поибрене

На излизане от селото, от ляво има много приятна чешма с място за фас-пауза и почивка. Пътя до Панагюрище е добър и приятен за каране. Бензиностанции от Вакарел до тук не видях да има. Панагюрище-Копривщица пътя е доста зле. Имаше и доста коли които излизайки от завоя заобикалят дупки така че внимавайте.
Бензиностанции има в двата края на Копривщица едната на Петрол, другата не запомних каква беше.

Хотел в Копривщица

Не се лъжете от снимката, ако не искате да издевателствате над круизъра си карайте само по главната улица край реката и то бавно, останалото е калдаръм. Ядене и пиене има навсякъде, курорт знаете как е. Не мога да препоръчам нищо конкретно. От Копривщица до подбалканския път е 15км спокойно каране без изненади от към настилка и трафик, а самия подбалкански ще го коментирам по-късно. За този маршрут толкоз от мен.

Docenta · Юни 23, 2015, 11:41:57 AM

Следобедна разходка на 16.04.2015г. по маршрут:
София-Бистрица-Сапарево-Самоков-София
След околовръстното, през Бистрица и Железница та чак до Ковачевци пътя е перфектен за каране и наслаждаване на природата и завоите. Отлична настилка и почти нулев трафик. Преди Ковачевци има конна база, така че имайте едно на ум за някое палаво жребче на платното.

Спускането към Ковачевци

От Ковачевци до разклона за Самоков/Сапарево пътя не е толкова добър, но с малко внимание няма да е проблем заобикалянето на грубите кръпки и дупките.
Общо взето преобладава прилична настилка за каране. Минава се на 3км. от с. Белчин и комплекса Цари Мали Град, голяма атракция, съдейки по сайта им.
От разклона за Самоков/Сапарево до Сапарево е отвратително. Ако нямате работа на там не си чупете моторите, не си късайте нервите и не си губете времето.
До Самоков асфалта също не очарова, но пък има гледки които си заслужават. Самоков –София покрай язовир Искър пътя е добър с изключение на няколко участъка с неравности и дупки, кара се прилично. Около самия язовир намерихме само едно кафе/ресторанче/магазин – 3в1. Кафе, Фафли, Кибапчета – възползвахме се само от кафето.

Язовир Искър

Като за един следобед толкова .

Docenta · Юни 24, 2015, 01:18:56 PM

При разходката си до Копривщица, на връщане по подбалканския път, в началото на Гълъбец забелязахме мемориален комплекс който не спряхме да разгледаме, за това в късния следобед на 26.04.2015г. тръгнахме по маршрут: София-Саранци-Пирдоп-Златица-Елин Пелин-София
За подбалканския път какво да кажа. И асфалта ти асфалт, и завоите ти завои, и гледките ти гледки – караш и пееш. Бензиностанция помня имаше на Саранци, посока София. Мемориален комплекс "Васил Левски" - Буново е в памет на Апостола и неговата дейност в селото и региона, както и паметни плочи с имената и населените места други революционери от околността . Лично на мен ми направи впечатление че въпреки липсата на скорошна поддръжка нямаше следи от вандализъм, дано по-дълго остане така.

Терасата на комплекса

Изглед от терасата към с. Буново,

и най-високият железопътен мост на Балканите – около 30м.

Пирдоп в неделя вечер не предлага кафе по главната улица, но в Златица попаднахме на слънце, зеленина и прилично кафе. И в двата града централните улици са осеяни с дупки и гърбици.След кратък отдих поехме обратно че идваше дъжд, който обаче оставихме зад гърба си.

Разклона за Горно Камарци и Ботевград

От разклона за Елин Пелин до Цариградското в София пътя е в дупки и кръпки, а като добавим и отегчението от това че се връщаме на старта, хич не става за каране.
Нищо, другия път повече.

Docenta · Юли 09, 2015, 12:28:43 PM

Двудневен трип 09-10.05.2015г. с вечерно мероприятие в Трявна по маршрут:
София-Ябланица-Севлиево-Дряново-Трявна- Архитектурно етнографски комплекс "Етър"-Габрово-София.
Магистралата София – Ябланица е пъъълна скука естествено. На разклона за Плевен и Сопот има шкембенце, не е кой знае колко добро, ма като си събрал вятъра става.
Ябланица – Севлиево пътя е добър и приятен за каране, трафика е умерен и има хубави гледки, стига времето да е подходящо, не като нашето.

Бензиностанция между Ябланица – Севлиево

Въпреки че не е правен скоро пътя между Севлиево и Дряново ( около 35км.) е хубав за каране. Почти нулев трафик, много запазена настилка, завойчета, гледки, красоти, няколко малки селца, обаче не запомних да има бензиностанция някъде.

Църквата в село Янтра

На влизане в Дряново от дясно на около 50м. има бензиностанция на Шел.
Разклона за Трявна е доста забутан и няма табели, без GPS ориентацията е с питане или:
• Влизате в Дряново>Пешеходен светофар> ,, У " образно кръстовище – ЗАВИВАТЕ НА ДЯСНО > На първото кръстовище ЗАВИВАТЕ НА ДЯСНО НА 180 ГРАДУСА ПОКРАЙ ОГРАДАТА НА ДОЛУ. На около 200-300м. след мостчето, от дясно има една къща с любопитна ограда. Ако я видите, значи сте на царския път.

Къща в Дряново

На излизане от Дряново също няма табели и макар че едва ли ще сбъркате, все пак завийте на дясно на ,, Т " образното кръстовище. До Царева ливада пътя е приличен, макар и с кръпки. След прелеза има табела ,, Трявна " - У левооо.
Девет невероятно красиви километра в гората, все едно караш в тунел под дърветата, непрекъснати завой, излизаш от един, влизаш в друг. Ако сте с нашия късмет, и съричка ще видите. Нооо...Едно голямо ВНИМАНИЕ. Настилката е ужасна. Много дупки, на места пропаднала, на места на бабуни, много чакъл и парчета изронен асфалт на всеки един завой. И въпреки че единственото удоволствие е да се наслаждавате на природата и тишината пърпорейки съвсем бавно и внимателно, пак си заслужава да се мине по този маршрут до Трявна.
Трявна ще си я разгледате сами, та да походите малко пеша. Ще споделя само че хотелчето в което нощувахме за 35лв. двойната стая беше съвсем прилична, а персонала се отнесе с голяма отговорност и грижа за настаняването на мотора във вътрешния двор. Хотелчето се казва Рай и се намира на гърба на Комплекс Трявна, в центъра на града .

Вътрешния двор на хотел Рай

От Трявна до Палаузово пътя е с нов асфалт, минимален трафик, приказни гледки и приятни завои, супер е за каране. Етъра...пешачката, тоест сами ще си го разгледате.
За Габрово – Севлиево, освен че пътя е добър, друго не мога да кажа – валя ни сериозно през цялото време и почти нищо не видях за жалост.

Те това небе ни развали Шипка-та

И двата дни ни вървя по вода, спор няма

. На Вас пожелавам сух асфалт по този и всички други маршрути по които карате.

Docenta · Юли 12, 2015, 02:22:54 PM

Въпреки прогнозата за дъжд, на 16.05.2015г. направихме едно кратко вечерно кръгче:
София-Суходол-Дивотино-Перник-София.
От Суходол до Големо Бучино пътя е с нов асфалт, приятни завои и минимален трафик.
Големо Бучино – Дивотино също е с добра настилка въпреки че не е нов асфалт.
В с.Люлин има няколко доста стеснени участъка с малка видимост, така че внимавайте.
На всякъде свежия въздух и зеленината са много приятни, а тишината на места е уникална.

Преди Дивотино

Тц, не ни валя този път

А чувате ли тишината а ?

Дивотино-Перник е с рехав трафик, поизровен асфалт на места, но с малко внимание няма проблеми.
Перник - Владая е куца работа. Трафик, неравности, дупки. Ще го избягвам занапред.

Късичко каране, но пък разтоварващо и ободряващо. Ако ви се начесва крастата за малко, пробвайте маршрута – върши работа.

Docenta · Юли 22, 2015, 11:53:27 AM

Деня беше набеден за каране, и въпреки прогнозата за превалявания на 04.06.2015г. поехме по маршрут:
София-Брезник-Ждрелото на р.Ерма-Кюстендил-София.

Няколко пъти променях маршрута, сърце не ми дава да се гавря с Маша по разбитите междуселски пътища в милата ни родина. Отсечката Божурище - Брезник е отлична за круизиране. Много зеленина, свеж въздух, напълно задоволителна настилка и приятни завои... е на места имаше неприятни изненади, но с внимание се избягват без проблеми. Внимавайте между селата Златуша и Делян. Точно на излизане от лек и приятен десен завой има жп. прелез който е доста разбит, но линията функционира.

Обозначен е с необходимите знаци, така че се оглеждайте за тях.

Даже и на бариера чакахме

Брезник е хубав чистичък и приятен град. До Трън пътя позволява по голяма скорост, но пък е осеян с кръпки и има няколко доста остри завои.
Обаче гледките са невероятни...и пак не спрях да снимам баси.
На Ждрелото в момента се строи готин кът за отдих до реката, масички, барбекюта, хубаво ще стане за пикници.

Малка част от красотата на Ждрелото на р.Ерма

Кътчето за скара е почти завършено.

Поснимахме, попушихме , и огладняхме. В механата на колоритната стара хижа Ерма (ще минете покрай нея на път за ждрелото) точно до реката, хапнахме страхотни яйца с майонеза и шунка и селска плескавица. Шкембенцето също бива, а като добавим и биричката, и народните цени - кво друго му трябва на човек.

Терасата и паркинга пред механата

Въздишките сериозно вредят на Вашето здраве

Брезник – Батановци също е приятна за каране отсечка, въпреки че дъжда вървеше десет минути преди нас и беше мокро и хладно.
Плана, от Радомир да излезем на автомагистрала Люлин / Струма и да се прибираме, естествено се промени. В Радомир след справка с часовника определихме поредната точка – Кюстендил. Много се накефих на Радомир-Кюстендил и в двете посоки. По някакъв странен начин пътя ми беше по душа, въпреки недобрата настилка на места и няколкото завоя изискващи повишено внимание.
Тук и за първи път, за краткия ми стаж с мотора, ми излезе в моето платно насрещна кола в завой – и за да е весело бяха два джипа.
Всичко обаче се размина благополучно и без грам притеснение ( ма ся докато пиша, нещо ме свива под лъжичката)но, тва е поредното едно на ум дето не трябва да забравям на пътя. Друго което забелязах е че не спори пътя като влезем в София вечер - Маша ли не ще да върви, на мене ли не ми се кара...абе май и двете.

Идете до Ждрелото на р.Ерма, заслужава си. Пък може и заедно да идем, да тестваме барбекюто.

Docenta · Юли 24, 2015, 12:00:13 PM

Бяхме набелязали това ,,язовирче" при предишни пътувания, за това на 07.06.2015г. сложихме необходимите такъми в джоба и
тръгнахме на съботно-следобеден риболовен туризъм по маршрут: София-Годеч-Своге-Владо Тричков-София.

До разклона за с.Шума пътя не е особено приятен, основно заради натоварения трафик
както и неравно изкърпения път, но пък гледките си заслужават:

Преди Бучин проход – Гледката

Преди Бучин проход – Трафика

До Годеч пътя също е осеян с дупки и кръпки а в с.Шума има две високи гърбици, не обозначени с нищо, така че внимавайте.
В града няма кой знае какво да се види освен спретнатия център и гледките към планината. Прилично кафене има зад общината.

Годеч – Часовникова кула

Годеч - Планината

От Бучин проход до Своге настилката е съвсем прилична, а зеленината, леките завои и минималния трафик създават настроение за каране.
Между Свидня и Своге има малко неравности, но не е болка за умиране.

Преди с.Искрец

От Своге красотите на Искърското дефиле съчетани с отличната настилка, мисля са известни на всички.
И там край пътя, във Владо Тричков беше нашата основна цел.

,, Язовир" Владо Тричков ( жълтите чадъри от дясно)

Както и очаквахме, риболова беше на ниво. За под 15лв. хванахме две порции цаца, пържени картофи със сирене, панирани пилешки сърчица,
две малки и една голяма наливна. Вкусна храна и студено пиво - кълве та се кине.

Уловът

Гледка от ,,язовира"

Никак не е зле да ловиш риба с мотора, пробвайте и вие ако имате път на там.

Docenta · Юли 25, 2015, 11:35:10 AM

Маршрута за деня беше София-Добринище-Велинград-София

На 28.06.2015 сутринта пихме кафе на Лукоил Перник, и след като никой не се присъедини към поканата да караме заедно,
прегазихме набързо скучната и студена АМ Люлин и стигнахме до Дупница. До там и времето беше хладно и нямаше кой знае
какво за гледане.
Дупница – Симитли си е Е79, хем е добър-хем не е за каране. Основно трафика разваля кефа, иначе гледки и природа има,
а и в нашия случай почна да духа и топло.
Симитли – Предела - Добринище си е друго нещо, добра настилка, слаб трафик, приятни завои. И при изкачването, и при
спускането на Предела пътя е три-лентов, две ленти за изкачването-една за спускането. Гледките и природата са страхотни.
До Добринище си е все така приличен път, позволяващ даже да се навакса малко време.

Хладно си беше по обяд в Добринище

Идеята на това каране беше да се видим и запознаем с хората от форума на Star Hawks ISRA Bulgaria,
които се бяха събрали за уйкенда в Добринище.

Верандата на къща за гости ,, Баче Тодор"

За съжаление всичко стана много на бързо и освен с Миро, чийто мотор преди време имах огромно желание да купя, и с Тишо и Стефан,
с които имахме удоволствието да покараме, с другите не успяхме да поговорим кой знае колко. Надявам се другия път да имаме повече време.

Част от машините на групата

От Добринище заедно с Тишо и Стефан тръгнахме за Велинград. Пътя през Елешница до разклона за Разлог и Якоруда е много добър
и като настилка, и като завойчета и като природа и гледки, ще се повтаря маршрута, то е ясно.
От там, до Якоруда, ако не се лъжа, тече ремонт на пътя, и най вероятно 2016 цялото трасе, до Юндола надявам се, ще е с нов асфалт.
След Якоруда природните красоти и пътната настилка почват да се разминават в геометрична прогресия. Колкото по уникални стават гледките,
толкова по скапан става пътя. И пак не успях да видя теснолинейката – ще ида някой път, и ще седна да я чакам да му се невиди.
От с.Пашовци до Юндола пътя е пълна трагедия от към настилка. Дупки, бабуни, пясък, камъчета. За късмет попаднахме на колона от три буса
с туристи, и в тоя трафик никъв шанс за изпреварване, та и доволно прахоляк налапахме.
Юндола е красота, въздух, природа, колоритно подредени сергийки с местни домашни сладка, коНтифлюри, и разни други работи които
нямахме време да разгледаме. Пак ще се ходи, то е ясно.
Юндола – Велинград е приказка. Непрекъснатото спускане по нов асфалт, леките завои и минималния трафик ти дават възможност да се
насладиш на природата и зеленината.
Във Велинград си взехме довиждане със Стефан, обядвахме набързо с Тишо и компания и тръгнахме към Ветрен дол.

Пред кръчмето във Велинград

Велинград - Ветрен дол
Е няма такава красота просто, нито може да се опише с думи, нито да се почувства чрез снимки(не че има де), особено частта в която се
движиш покрай реката и линията на теснолинейката. Трябва да се пропътува с мотоциклет за да се насладиш истински. Толкова се захласнах
по тая отсечка че сега не мога да си спомня пътя скоро ли беше правен, или просто беше добър за каране.
На Братаница се разделихме и с Тишо, той за Пазарджик, ние за Софията.
Поваля ни малко преди Белово, после малко около Момин проход, после малко след Вакарел, по магистралата.
В резюме : Много каране, малко снимане, купища положителни емоции и отлично настроение.
Страхотен маршрут който ще бъде повторен със сигурност.

Геш · Юли 31, 2015, 11:05:53 AM

Я! Моят мотор е на плаката в кръчмата

Docenta · Юли 31, 2015, 11:33:51 AM

Ше търсиш авторки права/бири явно

Docenta · Август 06, 2015, 01:14:35 PM

Напече ни жегата и в ранния следобед на 07.07.2015г. хванахме гората по маршрут:
София-Боровец-Гуцал-Ихтиман-София

До Панчарево се сварихме естествено, обаче от там до Самоков, нещата станаха други.
Замириса на гора, скрихме се под дебелата сянка и въпреки неравно изкърпения път и умерения трафик пътя стана отново приятен,
както и при предишното минаване от тук.

Язовир Искър

Ориентацията в Самоков е лесна, има достатъчно и ясни табели. В града слагат нов асфалт, но той си остава там.
До Боровец следват кръпки и няколко дупки, които обаче не развалят кой знае колко кефа от карането по приятните завои, съчетани с
красиви гледки и свеж въздух с аромат на борова гора. Боровец е мъртвило по това време на годината, но пък е тишина и свежест.
Малко живот и две работещи кафенета намерихме около писта Червено знаме, пред хотел Рила.
Пихме две кафета и една минерална вода за общо 5.60лв в бистро Малина. Въпреки че правеха ремонт на терасата, хората ни обслужиха
много културно и без да се мръщят на скромната ни поръчка. Имаше некви луди байкъри дето катереха велосипедите с лифта някъде на горе и
после се пилеха из гората. Чухме история за някакви англичани. На първия ден, един със счупен глезен, на втория един си отпрал кожата на целия гръб.
На третия отворили багажниците на колите с фул екипировка и се стегнали както му е реда.
Е нема такива идиоти просто.

Лифта и писта Червено знаме

Бистро Малина и байкъри

От Боровец до с.Радуил пътя е с много неравности и пясък на някои от завоите, но пък е спускане и може спокойно да си пърпоркаш по
инерция и да се наслаждаваш на природата. На центъра на Радуис има самолет и танк, които обаче видяхме късно и не ни се връщаше
да снимаме и да разберем защо са там. Другия път.
От там, до разклона за Гуцал пътя е много приятен за каране въпреки че настилката е на границата м/у добра и приемлива, трафика
е минимален, а завоите леки и плавни. До с. Гуцал се кара по същия стар асфалт, само че с по-малко кръпки, но пък с няколко доста
дълбоки дупки и три-четири по-остри завоя. Гледките и чувството за уединение са много приятни, разминахме се само с една кола.
От края на селото стъпихме на нов асфалт, започнахме да се изкачваме още по високо за известно време, гледките станаха още по обширни,
гората ни обгърна още по-плътно. Отсечката от с.Гуцал, до разклона за Самоков / Ихтиман мога да кажа че беше най-приятната за каране от целия маршрут.

След с.Гуцал

От разклона, през язовир Искър, та чак до Ихтиман настилката е на границата на приемлива. Има много кръпки, дупки, пропадания на пътя
по завоите и много камиони. Кара се, но внимателно и без много зяпане наляво-надясно. Обаче пък е прохладно, заслужава си да се
направи фас-пауза на язовира и да се насладиш на гледките на няколкото прави и сравнително равни участъка.

Язовир Искър – друг поглед

Мислехме да минем през Веринско и да се върнем към магистралата, но някъде в Живково изпуснах разклона и се нахакахме на прелеза
след селото, и пак бариера естествено. След това по ,,околовръстното" на Ихтиман, малко магистрала и познатото ни вече Вакарел и Нови Хан.
Разхладени, отпочинали и доволни се прибрахме по живо – по здраво в София.

Docenta · Август 29, 2015, 09:05:06 AM

Двудневна разходка из Подбалкана, Родопите, Пирин

Ден Първи

Бяхме си го навили на пръста маршрута Батак-Доспат и на 15.07.2015г. след обяд тръгнахме по най-прекия път, а именно София-Калофер-Карлово-Пловдив-Братаница.
Подбалканската до разклона за Копривщица вече я познавахме, но и след това продължихме да се радваме на гледките и свежестта на природата.

Спускането към с.Розино

Пътя до Розино си е отличен, след това на места има кръпки и неравности, но е комфортно за каране.
В Сопот беше доста разкопано и не сме спирали в прахоляка щот ни беше понапекла жегата. До Карлово също се кара прилично и има ясни табели насочващи към Калофер.
До с.Васил Левски пътя е ковти, но след това се оправя. Точно преди разклона за Калофер има няколко много яки но остри завоя, а преди тях две бензиностанции с ниски( до 10ст.) цени на горивото. Калофер е хубав град, но ни се видя пуст и позанемарен. Разгледахме площадчето и паметника,

Площада и паметника на Ботев в Калофер

Мостчето към площада

и...се върнахме в Карлово за кафенце. Тук вече имаше живот, фонтанчета на площада и много прилични кафенета където да отмориш от карането и да се скриеш от жегата.

Площада в Карлово

От Карлово до с.Баня(ако не се лъжа), пътя е с неравности и кръпки, но после става масълце, с нов асфалт и маркировка, но пък с интензивен трафик. Пловдив – Братаница е с неравности и трафик, но пък платната са широки и се кара спокойно. Доволни от красивите гледки и аромата на зеленина вечерта акостирахме в дом Паликарови, мястото ни за нощувка.

Ден Втори

Днес предстоеше същественото каране, така че рано сутринта на 16.07.2015г, след бързо кафенце от автомата в центъра на Братаница поехме на път през: Пазарджик-Пещера-Батак-Доспат-Гоце Делчев-Разлог-Благоевград

Утро в с.Братаница

През Пещера, до Батак пътя не е с добра настилка, но завоите са приятни, пък гледките красиви и освежаващи. В Батак спряхме за кафе и разходка в историческият музей, Балиновата къща и църквата ,,Света Неделя".Винаги ми е била любима църквата, още не мога да се начудя как са изкопали с голи ръце кладенеца в тая скала.

Изглед от центъра на Батак

Кладенеца в църквата ,,Света Неделя"

От Батак до Доспат е страшна работа братче. Пътя с нов асфалт, завийте ту остри, ту плавни, но непрекъснати.
Гледките зашеметяващо красиви, аромата на природата те поглъща и те оставя без дъх. Иде ти да спреш, и да останеш за винаги на това място.
Не може да се преразкаже с думи или да се почувства от снимки, ако не си бил там.

Някъде там...

Направихме кратка почивка и фас-пауза сред красотите при стената на язовир Голям Беглик.

Стената на язовира

Започна спускането към Доспат. Ляв завой-десен завой, ляв завой-десен завой, и пак ляв завой-десен завой...еййй, свят ми се изви по едно време от тия завои. А пък толкова чешми край пътя не бях виждал никога, през три завоя, чешма. И все нови и течащи-чудна работа.
Доспат го минахме без да спираме, не видяхме причина просто. Първите десетина километра към Г.Делчев пътя е доста зле, но беше подготвен за изкърпване и сигурно вече е приемлив за каране. Иначе е живописно и до Сатовча почти няма кой да те напсува, кара се с кеф. В Гоце Делчев хапнахме на бързо и отпрашихме през Банско за едно кръгче на центъра на Разлог. До Добринище е много добро за каране, нов асфалт и умерен трафик. След с.Баничан пътя тръгва покрай р. Места и гледките и природата са много красиви. Разлог има хубав парк и приятен център.

Парка в Разлог

На тръгване минахме по една улица по средата на която минава р. Бяла река. Коритото е направено на тераски и има поне десет кафета.Красиво и приятно изглеждаше и другия път ще спрем за по-богати впечатления.
От Разлог до София пътя си го знаем, минавали сме го вече.
Освен да кажа че в Благоевград пихме хубаво кафенце на центъра друго не остана.

Docenta · Август 29, 2015, 11:11:18 AM

На 28.07.2015г. си спретнах едно соло трипче по Искърското дефиле: София-Ребърково-София
За дефилето едва ли мога да добавя нещо ново, така че:

Разходката в картинки

п.п. На тази разходка установих, че въпреки своите предимства,
самотната езда не ми е много по вкуса.
От една страна усещането за свобода се засилва, основно защото
я няма отговорността за човека зад гърба ти. Спираш, тръгваш,
караш като и където искаш, без дори и подсъзнателно да мислиш
даже за комфорта на другия. Да, не е лошо чувството но...
От друга страна обаче, липсва удоволствието да споделиш тази свобода,
гледките, полъха на вятъра, аромата на кафето взето край пътя, даже
и студа и дъжда ако щеш. Спираш някъде, пушиш, зяпаш..., а няма на
кого да кажеш ,, Еййй, ма то било много красиво бре...". Та така.

Docenta · Септември 02, 2015, 02:49:13 PM

Въпреки дъжда и захладняването предишния ден, Троянския проход ни чакаше и сутринта на 02.08.2015г тръгнахме по маршрут :
Кърнаре-Троян-Рибарица-Тетевен
Е те такъв студ не бяхме брали до сега. Иначе да се спази чопЕрската визия, дисагите накипрени на мотора. Накипрени, ама празни-само двата дъждобрана вътре.
Няма ръкавички зимни, няма шалчета, няма топли наколенки. На всичкото от горе аз със едно тънко якенце, навигаторката с тениска, лятно яке и ръкавици без пръсти – вездесъща глупост за която си платихме. Още на Лукойла на Долни Богров усетихме дебелия, ма няма връщане на зад. На Буново, по традиция, спряхме за по цигара гледайки небето с надежда, но уви – облаци пред нас, зад нас, и над нас.

Приятно време за каране нали ?

На Пирдоп пих чай-баси...на втори август-баси...не ме стопли особено...баси. Навигаторката няколко дни по-късно ми сподели че мислела да ме кара да се връщаме, само черните облаци зад нас я спрели. На Кърнаре след поредния фас, и негостоприемния вид на прохода, щурмувахме с надеждата че там напред ще е слънчево и поне няколко градуса по топличко. Да, да.....

Кърнаре...последна възможност за размисъл

Въпреки на вид запазената настилка, цялата е на вълнички и друса неприятно. Малкото дупки и кръпки се избягват с лекота, обаче завоите от тази страна са леле-мале. И дума не може да става за бързо каране, но пък гледките които се разкриват на места, са уникални.

Зад гърба си оставихме това:

Над нас беше това:

И бяхме тръгнали към това:

Въпреки че до върха зъбите ми тракаха в ритъма на клапаните, се накефих на изкачването, и ще бъде повторено със сигурност, само че при по-добри метео условия . Горе, под паметника ,,Арка на свободата" нещата изглеждаха обнадеждаващи.

,,Арка на свободата"

Към Троян слънцето започваше да наднича срамежливо из зад разкъсващите се облаци, и заедно с топлинката в душите от покоряването на негостоприемния този ден проход, скоро щеше да стопли и премръзналите ни крайници.
Спускането беше приятно-лежено и по инерция. Пътя въпреки множеството кръпки беше приличен, с по плавни и приятни завои. След разклона за Беклемето вече се бяхме стоплили и се наслаждавахме пълноценно на пътуването, а в Троян вече ни беше жега.

Част от центъра на Троян

След кратка разходка по центъра и обяд край реката, не биваше да пропускаме и Троянския манастир. Пътя до там е с отвратителна настилка. Асфалта е на вълни и дупки, а и трафика е доста натоварен, но тези десетина километра са нищожна цена за красотата на манастира.

Троянския манастир

Баба Ява 250, 1953г.

Пътя от Троян до Рибарица е много приятен за каране с добре запазения асфалт, плавните завои и минималния трафик, който след с. Шипково става нулев. От най-високата точка на прохода, някъде в далечината се вижда ,,Арката на свободата", под която минахме сутринта, ма що не спрях да я снимам.

Спускането към Рибарица

На влизане в Рибарица имаше идея да пием по кафе, но не видяхме нищо отворено и тогава се сетих да покажа на навигаторката местността Костина, щото не беше ходила там. Пътчето е тясно, но с отличен асфалт и е само 2км. Бях ходил там преди години и знаейки че освен една дървена кръчма която работи само събота и неделя, а беше неделя 6 часа вечерта, не се надявах да намерим кафе, обаче изненада. Нали сме си ,,абонати" за разни събори и други мероприятия на които попадаме съвсем случайно, налетяхме на закриването на ,,Празник на народния обичай и автентичната носия". Супер кво.

Паметник на Георги Бенковски в м.Костина

Кървавото кладенче ни взе акъла и на двамата, гледаме - а, то няма вода тука. Няма,... ама идват две лелки след нас и хвърлят монетка , и тя цоп във вода. Пак се приближаваме, гледаме...няма вода...ко стаааа тука бе ей – изтрещехме баси. От светлината под сянката на дърветата ли, от понатрупаната умора в очите ли, от кристално чистата и непомръдваща вода ли...ако не пипнеш или не хвърлиш монетка, водата не се вижда. А тя си е там и е мокра, както установи десния ми крак.

Кървавото кладенче

Има ли вода тука

Пихме по кафе, послушахме народна музика,

Изглед от кръчмето към паркинга

и под надвисващите отново облаци хванахме пътя.

Плах опит на Тетевенския балкан да ни сплаши

До Ябланица се кара съвсем прилично по сравнително добре запазен и изкърпен асфалт в умерен трафик. От там по скучната магистрала, и отново студения повей на вятъра,

Малко преди вкъщи. Поне не ни валя днес.

понамръзнали се този ден, но разтоварени и преситени от гледки, красоти и километри живи и здрави се прибрахме в София.

Промяна новините на форума:

BG Мото маршрути 2015г.