Привет колеги,

Да ви представя поредният "Ъпгрейд", който направих

Напече ни жегата и в ранния следобед на 07.07.2015г. хванахме гората по маршрут:
София-Боровец-Гуцал-Ихтиман-София

До Панчарево се сварихме естествено, обаче от там до Самоков, нещата станаха други.
Замириса на гора, скрихме се под дебелата сянка и въпреки неравно изкърпения път и умерения трафик пътя стана отново приятен,
както и при предишното минаване от тук.

Язовир Искър


Ориентацията в Самоков е лесна, има достатъчно и ясни табели. В града слагат нов асфалт, но той си остава там.
До Боровец следват кръпки и няколко дупки, които обаче не развалят кой знае колко кефа от карането по приятните завои, съчетани с
красиви гледки и свеж въздух с аромат на борова гора. Боровец е мъртвило по това време на годината, но пък е тишина и свежест.
Малко живот и две работещи кафенета намерихме около писта Червено знаме, пред хотел Рила.
Пихме две кафета и една минерална вода за общо 5.60лв в бистро Малина. Въпреки че правеха ремонт на терасата, хората ни обслужиха
много културно и без да се мръщят на скромната ни поръчка. Имаше некви луди байкъри дето катереха велосипедите с лифта някъде на горе и
после се пилеха из гората. Чухме история за някакви  англичани. На първия ден, един със счупен глезен, на втория един си отпрал кожата на целия гръб.
На третия отворили багажниците на колите с фул екипировка и се стегнали както му е реда.
Е нема такива идиоти просто.

Лифта и писта Червено знаме


Бистро Малина и байкъри


От Боровец до с.Радуил пътя е с много неравности и пясък на някои от завоите, но пък е спускане и може спокойно да си пърпоркаш по
инерция и да се наслаждаваш на природата. На центъра на Радуис има самолет и танк, които обаче видяхме късно и не ни се връщаше
да снимаме и да разберем защо са там. Другия път.
От там, до разклона за Гуцал пътя е много приятен за каране въпреки че настилката е на границата м/у добра и приемлива, трафика
е минимален, а завоите леки и плавни. До с. Гуцал се кара по същия стар асфалт, само че с по-малко кръпки, но пък с няколко доста
дълбоки дупки и три-четири по-остри завоя. Гледките и чувството за уединение са много приятни, разминахме се само с една кола.
От края на селото стъпихме на нов асфалт, започнахме да се изкачваме още по високо за известно време, гледките станаха още по обширни,
гората ни обгърна още по-плътно. Отсечката от с.Гуцал, до разклона за Самоков / Ихтиман мога да кажа че беше най-приятната за каране от целия маршрут.

След с.Гуцал


От разклона, през язовир Искър, та чак до Ихтиман настилката е на границата на приемлива. Има много кръпки, дупки, пропадания на пътя
по завоите и много камиони. Кара се, но внимателно и без много зяпане наляво-надясно. Обаче пък е прохладно, заслужава си да се
направи фас-пауза на язовира и да се насладиш на гледките на няколкото прави и сравнително равни участъка.

Язовир Искър – друг поглед




Мислехме да минем през Веринско и да се върнем към магистралата, но някъде в Живково изпуснах разклона и се нахакахме на прелеза
след селото, и пак бариера естествено. След това по ,,околовръстното" на Ихтиман, малко магистрала и познатото ни вече Вакарел и Нови Хан.
Разхладени, отпочинали и доволни се прибрахме по живо – по здраво в София.

Еййй, като ги гледам тия каки, направо ще пропия

ЧРД и от мен.
Много здраве, късмет и безаварийни на всички колеги.
А на форума все по голяма популярност и активност.
НАЗДРАВЕ

ЧРД много живот и здраве и безаварийни километри за всички

И хайде да покараме някой ден заедно, че от време на време ми омръзва сам

Привет на всички съфорумци.

Днеска е 6-ят рожден ден на нашият форум. Пожелавам ви много здраве и безаварийни километри на две колела.

Наздраве!

Дано скоро се съберем и да пием по една бира по този повод

Ше търсиш авторки права/бири явно 

Я! Моят мотор е на плаката в кръчмата

Маршрута за деня беше София-Добринище-Велинград-София

На 28.06.2015  сутринта пихме кафе на Лукоил Перник, и след като никой не се присъедини към поканата да караме заедно,
прегазихме набързо скучната и студена АМ Люлин и стигнахме до Дупница. До там и времето беше хладно и нямаше кой знае
какво за гледане.
Дупница – Симитли си е Е79, хем е добър-хем не е за каране. Основно трафика разваля кефа, иначе гледки и природа има,
а и в нашия случай почна да духа и топло.
Симитли – Предела - Добринище си е друго нещо, добра настилка, слаб трафик, приятни завои. И при изкачването, и при
спускането на Предела пътя е три-лентов, две ленти за изкачването-една за спускането. Гледките и природата са страхотни.
До Добринище си е все така приличен път, позволяващ даже да се навакса малко време.

Хладно си беше по обяд в Добринище


Идеята на това каране беше да се видим и запознаем с хората от форума на Star Hawks ISRA Bulgaria,
които се бяха събрали за уйкенда в Добринище.

Верандата на къща за гости ,, Баче Тодор"


За съжаление всичко стана много на бързо и освен с Миро, чийто мотор преди време имах огромно желание да купя, и с Тишо и Стефан,
с които имахме удоволствието да покараме, с другите не успяхме да поговорим кой знае колко. Надявам се другия път да имаме повече време.

Част от машините на групата


От Добринище заедно с Тишо и Стефан тръгнахме за Велинград. Пътя през Елешница до разклона за Разлог и Якоруда е много добър
и като настилка, и като завойчета и като природа и гледки, ще се повтаря маршрута, то е ясно.
От там, до Якоруда, ако не се лъжа, тече ремонт на пътя, и най вероятно 2016 цялото трасе, до Юндола надявам се, ще е с нов асфалт.
След Якоруда природните красоти и пътната настилка почват да се разминават в геометрична прогресия. Колкото по уникални стават гледките,
толкова по скапан става пътя. И пак не успях да видя теснолинейката – ще ида някой път, и ще седна да я чакам да му се невиди.
От с.Пашовци до Юндола пътя е пълна трагедия от към настилка. Дупки, бабуни, пясък, камъчета. За късмет попаднахме на колона от три буса
с туристи, и в тоя трафик никъв шанс за изпреварване, та и доволно прахоляк налапахме.
Юндола е красота, въздух, природа, колоритно подредени сергийки с местни домашни сладка, коНтифлюри, и разни други работи които
нямахме време да разгледаме. Пак ще се ходи, то е ясно.
Юндола – Велинград е приказка. Непрекъснатото спускане по нов асфалт, леките завои и минималния трафик ти дават възможност да се
насладиш на природата и зеленината.
Във Велинград си взехме довиждане със Стефан, обядвахме набързо с Тишо и компания и тръгнахме към Ветрен дол.

Пред кръчмето във Велинград


Велинград - Ветрен дол
Е няма такава красота просто, нито може да се опише с думи, нито да се почувства чрез снимки(не че има де), особено частта в която се
движиш покрай реката и линията на теснолинейката. Трябва да се пропътува с мотоциклет за да се насладиш истински. Толкова се захласнах
по тая отсечка че сега не мога да си спомня пътя скоро ли беше правен, или просто беше добър за каране.
На Братаница се разделихме и с Тишо, той за Пазарджик, ние за Софията.
Поваля ни малко преди Белово, после малко около Момин проход, после малко след Вакарел, по магистралата.
В резюме : Много каране, малко снимане, купища положителни емоции и отлично настроение.
Страхотен маршрут който ще бъде повторен със сигурност.

Тази тема е преместена в МотоТуризъм.

http://www.star-hawks.com/index.php?topic=1232.0