Аха, не е космическа цифрата. Като даде проблем, тогава ще се мисли.

Много може да са причините.
Една идея е да се откачи и да се зачисти буксата. Може да се ползва контактен спрей, за да подобри контакта.
Ако пак продължава да грее толкова много, може да се смени. До колкото съм запознат има хора из България, които правят доста читави релета

http://www.ebay.com/itm/Voltage-Rectifier-For-Yamaha-XVS650A-V-STAR-CLASSIC-DRAG-STAR-CLASSIC-2001-2014-/361366665755?hash=item542321ba1b&vxp=mtr

Благодаря за отговора.
И аз си мислех че че помпата блъска яко в картера, ма все пак да питам по опитните.
Релето в сравнение с моето, беше бая топло, макар че мотора беше работил малко на място,
а аз бях минал петдесетина километра.
Каква би могла да е причината да грее релето ?

Привет,

1. Нормално е да хвърля масло от там. Все пак помпата прави торнадо вътре
2. Нормално е да загрява релето, но зависи колко. Все пак е сложено пред двигателя, за да се охлажда добре. Ако искаш може да го сравниш с твоето като се покара известно време

Здравейте. Имам два въпроса за този модел.
* Нормално ли е като се свали капачката на маслото и се чукне на стартера да хвърля яко масло.
* Колко е нормално да загрява реле-регулатора, щото въпросния пари здраво.

Въпреки дъжда и захладняването предишния ден, Троянския проход ни чакаше и сутринта на 02.08.2015г тръгнахме по маршрут :
Кърнаре-Троян-Рибарица-Тетевен
Е те такъв студ не бяхме брали до сега. Иначе да се спази чопЕрската визия, дисагите накипрени на мотора. Накипрени, ама празни-само двата дъждобрана вътре.
Няма ръкавички зимни, няма шалчета, няма топли наколенки. На всичкото от горе аз със едно тънко якенце, навигаторката с тениска, лятно яке и ръкавици без пръсти – вездесъща глупост за която си платихме. Още на Лукойла на Долни Богров усетихме дебелия, ма няма връщане на зад. На Буново, по традиция, спряхме за по цигара гледайки небето с надежда, но уви – облаци пред нас, зад нас, и над нас.

Приятно време за каране нали ?


На Пирдоп пих чай-баси...на втори август-баси...не ме стопли особено...баси. Навигаторката няколко дни по-късно ми сподели че мислела да ме кара да се връщаме, само черните облаци зад нас я спрели. На Кърнаре след поредния фас, и негостоприемния вид на прохода, щурмувахме с надеждата че там напред ще е слънчево и поне няколко градуса по топличко. Да, да.....

Кърнаре...последна възможност за размисъл



Въпреки на вид запазената настилка, цялата е на вълнички и друса неприятно. Малкото дупки и кръпки се избягват с лекота, обаче завоите от тази страна са леле-мале. И дума не може да става за бързо каране, но пък гледките които се разкриват на места, са уникални.

Зад гърба си оставихме това:


Над нас беше това:



И бяхме тръгнали към това:


Въпреки че до върха зъбите ми тракаха в ритъма на клапаните, се накефих на изкачването, и ще бъде повторено със сигурност, само че при по-добри метео условия . Горе, под паметника ,,Арка на свободата" нещата изглеждаха обнадеждаващи.

,,Арка на свободата"


Към Троян слънцето започваше да наднича срамежливо из зад разкъсващите се облаци, и заедно с топлинката в душите от покоряването на негостоприемния този ден проход, скоро щеше да стопли и премръзналите ни крайници.
Спускането беше приятно-лежено и по инерция. Пътя въпреки множеството кръпки беше приличен, с по плавни и приятни завои. След разклона за Беклемето вече се бяхме стоплили и се наслаждавахме пълноценно на пътуването, а в Троян вече ни беше жега.

Част от центъра на Троян




След кратка разходка по центъра и обяд край реката, не биваше да пропускаме и Троянския манастир. Пътя до там е с отвратителна настилка. Асфалта е на вълни и дупки, а и трафика е доста натоварен, но тези десетина километра са нищожна цена за красотата на манастира.

Троянския манастир




Баба Ява 250, 1953г.



Пътя от Троян до Рибарица е много приятен за каране с добре запазения асфалт, плавните завои и минималния трафик, който след с. Шипково става нулев. От най-високата точка на прохода, някъде в далечината се вижда ,,Арката на свободата", под която минахме сутринта, ма що не спрях да я снимам.

Спускането към Рибарица


На влизане в Рибарица имаше идея да пием по кафе, но не видяхме нищо отворено и тогава се сетих да покажа на навигаторката местността Костина, щото не беше ходила там. Пътчето е тясно, но с отличен асфалт и е само 2км. Бях ходил там преди години и знаейки че освен една дървена кръчма която работи само събота и неделя, а беше неделя 6 часа вечерта, не се надявах да намерим кафе, обаче изненада. Нали сме си ,,абонати" за разни събори и други мероприятия на които попадаме съвсем случайно, налетяхме на закриването на ,,Празник  на народния обичай и автентичната носия". Супер кво.

Паметник на Георги Бенковски в м.Костина


Кървавото кладенче ни взе акъла и на двамата, гледаме - а, то няма вода тука. Няма,... ама идват две лелки след нас и хвърлят монетка , и тя цоп във вода. Пак се приближаваме, гледаме...няма вода...ко стаааа тука бе ей – изтрещехме баси. От светлината под сянката на дърветата ли, от понатрупаната умора в очите ли, от кристално чистата и непомръдваща вода ли...ако не пипнеш или не хвърлиш монетка, водата не се вижда. А тя си е там и е мокра, както установи десния ми крак.

Кървавото кладенче


Има ли вода тука


Пихме по кафе, послушахме народна музика,

Изглед от кръчмето към паркинга


и под надвисващите отново облаци хванахме пътя.

Плах опит на Тетевенския балкан да ни сплаши


До Ябланица се кара съвсем прилично по сравнително добре запазен и изкърпен асфалт в умерен трафик. От там по скучната магистрала, и отново студения повей на вятъра,

Малко преди вкъщи. Поне не ни валя днес.


понамръзнали се този ден, но разтоварени и преситени от гледки, красоти и километри живи и здрави се прибрахме в София.

На 28.07.2015г. си спретнах едно соло трипче по Искърското дефиле: София-Ребърково-София
За дефилето едва ли мога да добавя нещо ново, така че:

Разходката в картинки


п.п. На тази разходка установих, че въпреки своите предимства,
самотната езда не ми е много по вкуса.
От една страна усещането за свобода се засилва, основно защото
я няма отговорността  за човека зад гърба ти. Спираш, тръгваш,
караш като и където искаш, без дори и подсъзнателно да мислиш
даже за комфорта на другия. Да, не е лошо чувството но...
От друга страна обаче, липсва удоволствието да споделиш тази свобода,
гледките, полъха на вятъра, аромата на кафето взето край пътя, даже
и студа и дъжда ако щеш. Спираш някъде, пушиш, зяпаш..., а няма на
кого да кажеш ,, Еййй, ма то било много красиво бре...".  Та така.